Истанбул е единствения град в света, разположен на два континента – Европа и Азия. През 2500-годишната си история, той е бил столица на Римската, Византийската и Османската империя. С прекрасното си наследство, Истанбул предлага разнообразни места и паметници, които могат да се видят. Много от най-важните забележителности са двореца „Топкапъ“, църквата „Света София“, Синята Джамия и Хиподрума, всички от които се намират в старата част на града, известна като Султанахмет.
Стария Истанбул, заедно с Кападокия са първите две места от Турция, които са добавени в списъка на световното наследство ЮНЕСКО.
„Света София“
Базиликата „Света София“ е построена от римския император Юстиниан през 537 г. след Христа, като 1000 години тя е била най-голямата християнска църква в света. Нейния огромен купол се издига на почти 200 метра над земята, а диаметърът и се простира на повече от 100 метра. Мозайките, покриващи стените са сред най-важните произведения на изкуството, които са оцелели и до днес от византийската епоха.
Османците превърнали базиликата в джамия през 15-и век, след завладяването на Истанбул. Признавайки нейното историческо и универсално значение, турското правителство я превръшат в музей през 1935 година.
Синята Джамия – Sultanahmet Camii
Джамията Султанахмет е най-известният паметник в турския и ислямския свят. Тя е построена в класически турски архитектурен стил между 1609-1616 година от архитекта Мехмед. Сградата е по-известна като Синята Джамия заради великолепната си вътрешна облицовка от сини и бели плочки.
Вътре пространството е огромно, където светлината се излива от 260 прозорци. Купулът е висок 140 фута, като е прикрепен от четири огромни кръгли колони. Джамията се намира срещу Света София и е била проектирана да бъде толкова голяма и толкова прекрасна, както и византийската структура.
Дворецът Топкапъ
Дворецът „Топкапъ“ със сигурност е един от най-важните исторически обекти, които могат да бъдат посетени в Истанбул. Той е един от най-посещаваните музеи в Европа и е най-посещавания в Турция. Дворецът е бил административен център на Османската империя, в продължение на близо 400 години – между 15-ти и 19-ти век. Неговите основни части са завършени през 1478г. Дворецът е бил изоставен през 1855г. когато султан Абдулмесит се премества в новия дворец Долмабахче. През 1924г. двореца е превърнат в музеи.
Паласа е комплекс от сгради, които се разтилат над един от седемте хълма на Истанбул. Дворецът се състои от дворове, обслужващи различни цели, които са отделени един от друг с монументални порти. Общата площ на двореца е два пъти по-голям от областта на Ватикана и половината от Кралство Монако.
Освен, че е официалната резиденция на султана, дворецът Топкапъ е служил като седалището на правителството.Той също така помещава държавната хазна и архивите.
В момента в двореца са изложени имперските колекции от кристал, сребро и китайски порцелан, както и ръчно изработеи костюми, носени от султаните и техните семейства, богата колекция от часовници, свещенни реликви на исляма, включително мечовете на Мохамед, както и много други безценни предмети. Един от най-големите диаманти в света – Diamond Spoonseller се показва в специална витрина в залата.
Дворецът Долмабахче
Двореца Долмабахче, построен в средата на 19-ти век от Султан Абдулмесит се простира на 600 метра покрай Европейския бряг на Босфора. Дворецът е непокътнат с оригинални декорации, мебели, копринени килими, завеси и всичко останало. Говори се, че са били използвани 14 тона злато и 40 тона сребро за украсата на двореца.
Дворецът Долмабахче съдържа 285 стаи, 43 салони и шест бани. Стените и таваните са покрити с картини на известни художници. Редки ръчно изработени предмети на изкуството от Европа и Далечния изток украсяват всяка стая в двореца. Балната зала е най-голямата по рода си в света. 4,5 тона гигантски кристален полилей с 750 крушки виси от високия 120 фута купол. Настилките са паркет с изключително качество, като върху тях са постлани висококачествени копринени килими, ръчно тъкани в Имперската фабрика на Hereke.
Последният велик турчин живял тук е Ататюрк, който умира през 1938 година. Всички часовници в двореца са били спрени в 9:05 часа по време на смъртта му, в негова памет. От тогава дворецът става музей, който трябва да бъде видян.
