Намиращ се в южната част на Пекин, този храм и парков комплекс вероятно е втората най-популярна забележителност в града. Построен по времето на династията Минг от император Йонг, през 1406 г. първоначално в храма са се провеждали религиозни жертвопринушения и ритуали. Комплекса е пълен със символи, които интерпретират небето, както и великия философ Конфуций. Самата сграда разполага с три кръгли структури, чиято кръгла форма означава широкообхватното небе. Покривите са с остъклени сини керемиди, също изобразяващи небето.
История на храма на небето
Храма на небето служи като място за поклонение на императорите на династиите Мин и Цин (1368-1911 година). Когато император Йонг Ли, нарежда строителството на Забранения град, за да бъде императорска резиденция, той възлага и построяването на „Храма на Небето“. Заемащ 2,75 милиона квадратни метра, храмът е почти четири пъти по-голям от Забранения град. Първоначално храма се е наричал „Храма на Небето и Земята“, като през периода на експанзията е преименуван на „Храма на Небето“.
Акценти и функции
-Залата за молитва за добра реколта:
Разположен на величествения тристепенен мраморен цокъл, тази 38-метрова структура разполага с богато интериорно украшение, както и церомониален трон, върху който императорите Мин и Цин коленичейки се молят на бога на земеделието.
-Олтарът на Рая
Това е мястото, където императорът принасял жертвите на боговете. Самия олтар е разделен на три под олтара, изработени изцяло от мрамор. Нумерологията и перфектна геометрична настройка играят значителна роля тук. Всяко едно от трите нива разполага с девет концентрични пръстена и девет стъпала, водещи към следващото ниво.
-Залата на въздържанието
Разположена по протежението на западното направление, едноетажната дървена конструкция е била използвана за тридневно гладуване, провеждащо се преди религиозни или жертвени ритуали. От 1986 г. сградата е превърната в изложбена зала.
– Моста Vermilion
Тази 360-метрова алея свързва залта за молитва за добра реколта с Олтара на небето. В 30-метровия диаметър на моста има три ясно изградени пътеки: първата от която е запазена за боговете, втората за императора и императрицата, а служителите използвали третата.
